Да караш на газ-спирачка..

Името ми е Миглена Каканашева на 24 години съм и се уча как да се определям извън работата си. Обещах си да правя по нещо вълнуващо за мен в личен план всяка седмица и ето ме... имам втора история ! (: 

Когато съм била на 4-5 съм паднала от кола в движение ...  Всички го приемат като голяма трагедия.Ударила съм се в тротоара, имала съм много рани, била съм цялата в кръв. Аз, обаче, си спомням само как си поизбърсах кръвта, изтупах се и хукнах след колата, викайки "Мамо, тате, чакайте ме".  Не си спомням добре... детска травма, ще я коментираме когато съм готова да преработя други си страхове (:
По-важното сега е, че след тази историйка, ме е страх да се возя бързо. Нямам доверие на никой да ме вози бързо и хиляди пъти съм се улавяла как ставам раздразнителна и нервна и стискам дръжката на вратата ако скоростта е над 100. Аз самата не мога да карам бързо продължително, а толкова много ми се иска. Постоянно съм на газ - спирачка и карам автоматик с два крака... За да съм в контрол, винаги...

Наскоро един приятел започна да ме вози на атв-то си. Пълен кошмар, направо усещах как се задушавам... Ами ако изпуснеше контрола и паднехме, какво щеше да стане с Мегз. Но си поемах дълбоко въздух и буквално се мъчех да се доверя. Като видях как ми се отразява това нещо, реших, че това е шансът ми да се излекувам от страха си от бързо каране. 
В понеделник реших, че трябва да си купя атв. Във вторник пристигна и веднага го подкарах, без някога да съм се докосвала дори до мотор. В момента, в който спрях да се блъскам в дървета и пейки, реших, че съм готова да се състезавам. Паднах доста сериозно. Както си карахме го видях отдясно на мен, не очаквах... после загубих контрол и полетях. Търкалях се няколко метра, а атв-то беше още по-надолу някъде в храстите. Не ме интересуваше колко съм надрана и синя. Когато видях уплашения му поглед се чувах само да повтарям "Добре съм, нали няма да спреш да караш с мен" .. 

В света на страховете поговорката "Клин, клин избива", не е много вярна. Да, тялото ти свиква и при повторение стресовата ти реакция вече е по-малка. Дори с всяко качване, най-вероятно, ще става все по-опитомена, защото се адаптираш. Истината, обаче, е че с опитомяването страха не изчезва. Просто защото истинският му корен не е скоростта. И 20 години по-късно със всичко, което съм и всичко, което имам в момент на злополука реагирах досущ като 4-тири годишното Мегче. Дори се изправих веднага и се изтупвах, за да му покажа, че всичко ми е наред. 

Темата на този пост не е истинският ми страх от изоставяне, нито преработването му. Истината дори е, че години наред го умувам и още го имам. Темата на този пост е бързото каране и всичко, което страховете ти могат да ти отнемат. Те, най-вероятно, ще те превърнат в непоносим нервак, когато твой приятел кара и ще те накарат да си останеш вкъщи когато всички се приготвят за плаж. Пак те ще те убедят да носиш по-широки дрехи или да се притесняваш от събличане по време на секс. Във всички случаи страховете ти ще те отделят от онези, които те привличат или обичаш и ще ти попречат да имаш пълноценни връзки. Но, какво да се прави не сме супер герои и не може с едно бързо каране или с фитнес да се освободим моментално от всичките си притеснения...

Днес вече знам, че с опитомяването страхът не изчезва, само се научаваш някакси да живееш с него. Подкарах и атв-то на газ-спирачка. Но ще се отуча някак и няма да спра да карам силно, докато не спра най-после да треперя. На 24 не позволявам на страничните ефекти от страховете ми да ми отнемат удоволствията в живота...

Съжалявам за притеснението, което създадох на много хора, без да искам, шумейки или блъскайки се в колите, пейките, градинките и тротоарите им. Толкова си мога, но ставам по-добра и вече няма да ви притеснявам (: