Името ми е Миглена Каканашева. На 24 години съм, собственик съм на MEGZ и живея за една идея - "Дрехи евтини колкото един обяд". До преди два дни бих се представила по този начин. Така си се определях, така и си живеех, един живот за една мечта. Преди два дни, обаче, на първи разговор с един мъж той поиска да му кажа нещо повече за Миглена, не за Megz. За пръв път от години насам се почувствах нелепо, не знаех какво да кажа. Исках да го впечатля и по принцип ми се получава много лесно... с Megz. Сега, обаче, стоях и говорех някакви неуверени неща; някакси образът на онази всичко можещата ми се срина моментално. До края на деня не можех да спра да мисля за това. Взех много важно решение...
Името ми е Миглена Каканашева. На 24 години съм и страдам от рядка пристрастеност. Кръстила съм я недостатъчност. В този живот нищо не ми стига, търсач на емоции съм. През годините вградих тази си постоянна незадоволеност в работата ми. Работя нон-стоп и успех след успех пак не ми стигат. Още по-тежкото е, че хората често са ми недостатъчни, а това прави поддържането на връзки почти невъзможно, освен ако не са работни.Много се опитвах, но няма да се променя. Просто вече не искам, това ми носи толкова много в работен план, а това за мен е почти всичко.За пръв път, обаче, реших да използвам тази недостатъчност в личен план. Обещах си поне 3 пъти седмично да правя по нещо, което по мои разбирания е вълнуващо. Така ще се напълня със спомени свързани с Миглена и ще мога с гордост да представям не само работата си, но и самата мен Каквото направя ще го разказвам. Работата ни в Megz е вдъхновение за буквално хиляди млади момичета. Получаваме толкова много писма за това как сме ви мотивирали да гоните мечтите си. Това е най-прекрасното чувство, което някога съм изпитвала. Искам и личния ми живот да бъде такъв...
Винаги съм мечтала да участвам в цирк. На 08.10 си тръгнах от офиса към 4 и малко. Абсолютно нетипично, обичам да съм последна, за да знам, че всичко е минало наред. 4 и 30 и хукнах към един цирк. Представленията им са от 6 и вратите бяха заключени. Разбира се на мен това не ми пречи, дръпнах летвичката и се засилих към шатрите. Излезе мъж (фокусника, разбрах по-късно) изслуша ме с отегчение и странен поглед и ми каза да дойда след 1 час, когато собственика на цирка ще си дойде. Знаех, че ме лъже. Как щях да участвам ако представлението е след 1 час, а аз съм абсолютно незапозната с програмата. Помолих го да ми даде телефон на собственика, в крайна сметка мога да отида където и да е. Той ме препрати на касата, да съм питала там. След още настояване жената там се съгласи да му се обади. На въпроса какво искам, притеснена тя му отговори .. ами нейни си работи Собственикът дойде. Е, не стана точно както ми се искаше - да ми разреши от раз. Даже изобщо не ми разреши. И пари му предложих, пак не. Предложих му преди шоуто, не може, тренирали. Предложих му след шоуто, не може, бързали. Опасно било. Беше много любезен, покани ме да гледам цирка и си тръгна.
Името ми е Миглена Каканашева. На 24 години съм и страдам от рядка пристрастеност. Кръстила съм я недостатъчност. В този живот нищо не ми стига, търсач на емоции съм. През годините вградих тази си постоянна незадоволеност в работата ми. Работя нон-стоп и успех след успех пак не ми стигат. Още по-тежкото е, че хората често са ми недостатъчни, а това прави поддържането на връзки почти невъзможно, освен ако не са работни.Много се опитвах, но няма да се променя. Просто вече не искам, това ми носи толкова много в работен план, а това за мен е почти всичко.За пръв път, обаче, реших да използвам тази недостатъчност в личен план. Обещах си поне 3 пъти седмично да правя по нещо, което по мои разбирания е вълнуващо. Така ще се напълня със спомени свързани с Миглена и ще мога с гордост да представям не само работата си, но и самата мен Каквото направя ще го разказвам. Работата ни в Megz е вдъхновение за буквално хиляди млади момичета. Получаваме толкова много писма за това как сме ви мотивирали да гоните мечтите си. Това е най-прекрасното чувство, което някога съм изпитвала. Искам и личния ми живот да бъде такъв...
Винаги съм мечтала да участвам в цирк. На 08.10 си тръгнах от офиса към 4 и малко. Абсолютно нетипично, обичам да съм последна, за да знам, че всичко е минало наред. 4 и 30 и хукнах към един цирк. Представленията им са от 6 и вратите бяха заключени. Разбира се на мен това не ми пречи, дръпнах летвичката и се засилих към шатрите. Излезе мъж (фокусника, разбрах по-късно) изслуша ме с отегчение и странен поглед и ми каза да дойда след 1 час, когато собственика на цирка ще си дойде. Знаех, че ме лъже. Как щях да участвам ако представлението е след 1 час, а аз съм абсолютно незапозната с програмата. Помолих го да ми даде телефон на собственика, в крайна сметка мога да отида където и да е. Той ме препрати на касата, да съм питала там. След още настояване жената там се съгласи да му се обади. На въпроса какво искам, притеснена тя му отговори .. ами нейни си работи Собственикът дойде. Е, не стана точно както ми се искаше - да ми разреши от раз. Даже изобщо не ми разреши. И пари му предложих, пак не. Предложих му преди шоуто, не може, тренирали. Предложих му след шоуто, не може, бързали. Опасно било. Беше много любезен, покани ме да гледам цирка и си тръгна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар